"Не е нужно слънцето да те огрява директно, понякога просто трябва да разчистиш облаците"
И ето близо три години след като се роди идеята това нещо да се появи в пространството,най-накрая ще стане реалност.Много нещата се случиха,живота ми изцяло стана друг и някак си никога нямаше да повярвам от къде тръгна тази идея и до къде се разви в реалността.Винаги това което се случва е по-добро и идейно адекватно спрямо това което си представяме..Дефакто това е момент на връзка с Бога- ти заявяваш,той те изпълва и ти дава реализирания потенциал,така както е нужно.Света си e един „нужник“ в чистата му форма . ИНужника ,като процес на Сътворяване хахааха.Кенефа на сътворението :) 😉. Въпроса е как да не сме кенеф и да не творим,, но дори това е само един етап от нещата явно... Баси дългия и труден път. До кенефа и назад (преди него ) . И в този ред на мисли, ЗаТворено, затвора е затворено място, което е заТворенето, заТворението, сиреч хем е затворено, хем този затвор пространствое за Творенето,хем всички вътре са поддръжници на това да творят хем е затвор. Много интересно напластяване и смесване на две толкова близки една до друга идеи.Защото тази игра е вид затвор-Творение, ум който твори на затворено и това което го прави невъзможно за напускане е самата идея за създаването. Ебати буквалната шега братче. Раздаваме кебабчета да гласувате "за" Творението и "за" затвора.Бюлетина номер 8.За нашата партия ДПС (и мазен кючек, като мелодия на орк. Кристал(на знанието).
И тук смело мога да заявя е края на тази глава
от живота , защото мисля,че успях да стигна до сърцевината на казуалността,която
поражда всичко. И то е много вулгарно- желания и секс . В повечето случаи,това
е основна пречка по пътя на реализирането на мъжката страна.В този слой на
тялото,около перинеума,когато тръгваш ,да го хакваш, той те хаква двойно
повече.Желанията като основна защитна стена на тялото,са труден елемент за преодоляване.И
генерално проблематиката идва от неизползването на силата на волята.Това е един
кръг ,който си хапе опашката.Но който е основна стена по пътя.Тук според мен е консолидирана
основната травма в нас,като Тетани.Травмата на това да сме отделени от
Цялото,да сме в Утробата . Тялото,като проекция на Тетана и това да станем едно
с тялото е пряка репрезентация на това да станем едно с Потенциала. За една част
от нас,нещото което е останало е да влезем в нашите тела съзнателно, и
потенциала да започне да е част от тялото . Много дълго време си мислих ,че
това е основната движеща сила на травмата , но се оказа просто как да кажа една
защитна стена,която само активираме ,за да успеем да влезнем по-навътре в тялото
,като тяло и така е било заложено.Може би-поради факта ,че сме в затвор,като
капан,но със сигурност не изчерпва предпоставките,защо това се случва.И така нека
темата започне :
Много интересно нещо каза Папи Ханс в едно от своите интервюта (който
харесва лириката ,като изкуство, тоя е голем магьосник на писането, аз лично
много го харесвам , като лирик и артист :) , бива си го ),че трябва да правиш
това и да създаваш това ,което ИМАШ да казваш, а не тогава когато искаш да те
чуят.Под някаква форма това филтрира, самото творчество , като инструмен и
цедка. Под някаква форма съм
искал да ме чуят , точно за това от една страна забавях дописването на идеята
,защото исках да се уталожи това ,което имам да кажа по темата, а не това което
искам хората да чуят :) и за това може би ,когато се занимаваме с писането е
добре да оставяме нещата да се уталожват :)
От много време насам съм решил да ви споделя, неща по една тема и
момента просто узря сега ( или поне така
се филмирам :D ) ,темата за мен е пласт
и етап,който е добре да бъде преминат осъзнат интегриран и разбран чисто
механически,за да може лесно да се преминава през него с по-голяма лекота и
успех,защото той присъства в нас постоянно и за мнозина от нас не е лесен. Даже
самото му осъзнаване не спира чисто механически въздействието на този пласт
върху съществото и ежедневието ни и протичането на нещата. По
чувствителните го изпитват и няма как да
избягаме от него ( а и за какво да бягаш) ,но има как да потънем в него и да
намалим амплитудата му на активация и действие в нас и нашето ежедневно
случване.
Страха
Всичко е страх, в основата на огромна част от нашите действия е
страха.Страха сам по себе си е един от големите двигатели на това което сме
.Самия двигател на историите е самия страх,като такъв.Ние правим нещата
основно, защото ни е страх.Или ние е страх от нещо конкретно или просто имаме
чист страх , като такъв. Страха сам по себе си буквално е в основата и е
основата.
Страха ,като първото П(р)оявено нещо. (п.с към днешния момент не съм
напълно убеден в тази теза)
Така както усещам,разделението е започнало от страха.Страха е едно от
първите производни на Играта тук.Ние се отделяме под някаква форма точно заради
страха.Той е това което БУКВАЛНО разделя,прави две,дели се,получават се
проявени форми .То е просто много интересен инструмент и сила , с която живота
се заиграва.Ние дефакто го приемаме за нещо адски лошо и "негативно"
, а то е просто разделител,инкубатор,ножица,манифестация на това да искаме още
история и да сме още история и история.Самия страх,като усещане ни кара да се
делим и да играем и да доразиграваме нещата . Страха е просто концетрирано
усещане (постулат) за лиспва на "живот", любов свързване.Един от
най-магичните и добре измислените постулата ни самия Източник.Страха е една от
основните движещи сили и аспекти на травмата,като травма.За мен просто самия
Източник е измислил супер интересното нещо наречено разделение,страх,история и
решил да го изиграе.Обаче е сложил много "добра" антивирусна програма
това нещо да бъде махнато , и може би в това се крие Играта ,която той разиграва.Буквално трябва
да станеш него (Дао,не че не си, си но и не си) , за да успееш да махнеш тази
защита, от това да си постоянно проявено :).
Просто казано,това което искам да кажа е че , в основата на дъното на
всичко се крие страха и той е там,за да се движат просто нещата , за да я има
има историята такава.
Това ,че е в основаната на нещата, не значи ,че това е основата на
нещата :)
Трябва да го разглеждаме ,като инструмент нищо повече от това.
Инструмент на историите.Това , може да бъде наречено и Луцифер :) , ако искаме
да чисто символично да му дам вид.Силата
на бога на историята е да дели.
Инструментариум на
страха (подсъзнанието,като продукт и пространство на разделението,като такова)
След , като разделението настъпва и идеята започва да се дели, се
създава пространство (което му е вменено да е несъвършено и да търси своя
баланс, ороборуса) ,което е изградено на принципа на много бързото разделение ,
счупване,травмиране и запълване със "сюжети", реакции. Това само по
себе си , е ако мога да го кажа колата на двигателя :), кораба на двигателя на
страха и разделението.Едно пространство ,което е скрития механизъм и циферблат
на времето наречено "личност,съзнание,лична история" И то е изпълнено
всячески с неща,които желаят да излязат и да създават нова история и нова
история.
Пипалата на страха
Малко преди да постна всичко това, попаднах на един много интересен
концепт и идея, която така или иначе несъзнателно съм я следвал, но просто
излезна на яве.Идеята е много проста, не търси свръхидеите,висшите състояния,
преди откриеш нисшите състояния.В нисшите проявление се крие това което пречи
на пространството на нашата природа се проявява и остава просто
пространство.Това е дълбокото подсъзнание на narratives и особенности ,които носим като бреме.И което
бреме "взема решения" буквално е иззело ролята да взема решения
вместо нас. Ние сме под контрола на нисшето в нас ,колкото и да го отричаме,
колкото и да не искаме да е така.Това са пластовете ,които са точно преди
травмата , като функция.Може да се асоциират с първите две чакри, като
"импланти", както и с първичните истории ,които са оставили отпечатък
в нас. Генерално е сбирщайн , на най
обикновенни неща от нас , които всяко едно човешко същество носи като
багаж/блокаж.Но няма как да не минем през ада,за да изгрее слънце :) Това е
личния ни ад,личния ни затвор.И там е играта , в него няма нищо, хиперидейно, а
е просто една компилация от най прости сами по себе си реактивни състояния към
външния свят.Това е генерално като история, нашето неприемане на света, такъв
какъвто е, на вътрешната природа на човека в нас,такъв какъвто е. Със своите
слабости и своите силности.Точно в това се крие, да можем да успеем да отворим
пространството в нас.Просто всички тези human narratives са заели мястото.
Защото както винаги ,като парадокс, нисшето (долу) е на повърхността и това
,което е горе всъщо е долу и навътре. Вътре ,това е темата която толкова ни
вълнува, и очакваме какво е да си вътре. Не зная защо нещата са тръгнали в
посока,отделянето от Източника да го закодираме и транслираме ,като травма това
е наистина странното в тази ситуация. Защо сме сметнали,че отделени е проблем и
това реално така ли е или просто Източника ни е кодирал по този начин,просто за
да има игра и посока на развиване на историята.Всеки път си мисля,че самата
травма,като образуване е една от шегите на живота, живота сам себе си се
убеждава,че не е живот и е затворен за живота,но просто магията на живота е
много силна и "реална" за това толкова "време" работим по
този въпрос,не в първата вселена или игра изцикляме това.То е просто ,като
задача дадена и от това което просто дава. Просто една защитна стена буквално
към самия живот, за да я има просто играта , като игра, защото това е целта на
това място, играта да съществува,просто да я има.
П.с ти не си толкова специален, всеки от нас желае да се завърне и
работи в тази посока :)
Чувството,което е в основата на самия инструмент,наречен
Разделение/страх/травма е това ,с което искам да ви запозная и споделя.Защото
малко или много,лично за моята "кауза/фактология,случване/" успях да
натрупам опит, за да мога да почна да го
разграничавам :)
Имах един доста дълъг период ,в който реално без да знаех постоянно
изпитвах една сърдечна драма изследвайки травмата в себе си (и не само не съм
такъв сноб нале). Постоянно чувство на тъга,просто го има и сега го има (но
вече знам че си е чиста доста липса на сила :/ ) . Знаех,че е изключително
илюзорно чувство и все още съм на това мнение. Но въпреки това се поддавах на
това чувство и то ме скапваше. И на моменти сега също продължава да го
прави,просто инстиктивно зная,че начина да мина през всичко това е да го разтворя
и да потъна в него (каквото и да значи това :D ) . И прописах поезия,чисто
терапевтично ,за да мога да пускам тази тъга и чрез поезията да я изследвам в
дълбочина за да мога да изписвам това което ме напряга и вълнува ,просто за да
го чистя и махам от себе си. Реално 2020 в края започна този етап,но тогава
тотално не осъзнавах какво става. Всичко беше и е вдин етап на добиването на
реален център-квинсестенция и заземяване. През серия от интересни синхрони и
приключения в голям период от време,буквално живота ми е като някаква приказка
свръхнереална на моменти, след време ако имам внуци ще имам доста какво да
разказвам. Не знам как да ги опиша,и не знам дали е нужно ,защото без нужния
контекст не биха значили нищо за вас като читатели. Но преживях среща буквално
с хора които ми помогнага да акустирам на брега и на Земята и физическата
плоскост и игра. И да почна да харесвам
физическата платформа , а не да бягам от
нея. Това беше манифестирано ,като една
огромна драма и буквални опасности от които успях благодарение на късмета и
(нежеланието си) да мина между капките. Толкова драма имаме натрупана в себе си
,че тя винаги избива ,докато просто не свърши. И точно чрез умението за
безопасното навигиране през драмата и изучаване на себемеханиката на
пораждането на драматичните истории може да се измъкнем успешно и едновременно
с това да сме участници в живота. Та от тогава поради определени обстоятелства
беше
(ре)активирана базовата тъга в мен,както при повечето мъже това става
от жена :) .
Жените са портал,към новите игри и пластове ,към които потъваме и се
насочаваме. Поне при мен всеки път ,когато жена се появи навлизам в новия левел
. Буквално си помагаме/ни помагат в това да влизаме по-надълбоко в себе си .
Тогава не разбирах,защо изпитвам тъга и вълнение. Просто беше една вечерна
мощна буря в спокойното ми море. И започзнах бавно да изследвам това. Когато
установих,че жената отразява връзката с източника и желанието за по-дълбоко
потъване в Дао/живота. А тази базова тъга е чувството идващо от травмата на
отделяне,че не успяваме да го постигнем
(още не проумявам защо сме реагирали така на акта на създаването ни) .
Активиране на нашето "отделяне". Въпреки тези вълнения и трудности
буквално акустирах на морския бряг чрез нея. Имах синхрона и късмета да срещна
силна земя,която да ме въведе буквално в земния живот . Това почнах да го
усещам около година след това. Успях да излъжа земята да ме лекува :) и въпреки
драмата това остана в мен (то винаги го е имало и дадения човек няма никаква
вина) и естествено си остава аверче :). Тогава само смътно разбирах,че сърцето
като център е механизъм който генерира истории ,но не никак даже не го
разбирах. Това е като централа която е генератор на серия от игри на
Сърцето,които за да преминеш трябва да изиграеш и да стигнеш до техния край .
Но тогава това не го знаех. Мислех,че центъра на сърцето е най важното нещо,
бате дай ми шотове с магия, шотове в чиния,,но съм грешал.
Сърцето като източник и генератор на истории-механика
В един момент установих,че природата ни е да сме като морето. Морето само по себе си е с Ин характеристики-вода. Но морето има бури и вълнения ,които генерално погледнато,не са част от морето. Морето само по себе си не съдържа вълнението ,бурята а е само пространство,което симулира . Тук идва финния момент на това да не полудееш и да се объркваш от факторите на разделение и цялостност. Ако ние не съдържаме буря то пространството ни остава само пространство и не симулира бурята. Хем сме отделени от пространството хем не сме,хем сме само морето и не сме бурята хем сме бурята в собственото си море без да се асоциираме с нея. Фактора който ни отделя са историите ,които са така вкоренени в нас,че е трябвали еони от вселени и игри да ги циклим,докато накрая изкараме на яве механиката която задвижва игрите в нас. Сами по себе си те са просто генератори на истории . Съумяли сме да съчетаем и материализираме в тяло изтъкано от митологии всички генератори на истории,които сме открили в нас . Всяка една наша част от тялото и съзнанието гравитира около център. В този център стои един основен генератор,в които ако се фокусираме влизаме в сценариите игрите от който този генератор е изтъкан. В ментала-мозъчната област има един вид генератор на игри,около сърцето-сърдечния център има друг генетатор на игри. Около слънчевия сплит и дан тиен има трети център и генетатор от игри. От вниманието нависи това "енергията" която канализираме през кой център и генератор ще бъде локализирана. Енергията следва вниманието е просто една механика на това потока в нас през кой център ще минава. Най общо казано. Ако минава през ментала и не сме изиграли игрите на ментала ще канализираме един метакуп/б/ от игри,ако е през сърцето друг. Аз съм стигнал до там да не съм под толкова голямо въздействие от генератора на ментала и сърцето Реално не знам разрушил ли съм тези генератори,но толкова съм ги играл,че вече не представляват интерес за мен. И малко по малко слизам към центъра -пространството "долния дан тиен" за който единствено като хак бих споменал че е вид празнина вътре в нас около "корема" и не е точка 2 пръста под корема. А е цяла област от празно пространство,която трябва да бъде изградена ,за да я има :). Около това пространство както е логично е генератора на личността-егото и целия метакуп от игри който той генерира. Там за мен е един от главните генератори,в долната част на коремната област. Ако сме достатъчно чувствителни,ще видим как тази част ни генерира огромна част от външната игра и то буквално,като прожектор е,като една машина. Всичко това което коментирам е нещо съвсем различно от чакрите и системата на чакрите. И е и не е .
Базовата тъга като
основен генератор в сърцето.
Забелязвайки ,че хората които ни пасват в живота някак си когато си с
тях вибрираш по различен начин има едно чувство на пълнота и просто знаеш ,че
трябва са комуникираш с този човек и той да е част живота ти. Но понякога
когато тези хора са от женски пол ,носят със себе си определен вид драма,която
реално си е твоята драма,те само ти я изваждат на светло. Тук идва ролята на
това да си изкусен комуникатор,и да успееш да минаваш през драмата която
активират,като между капки дъжд без да се намокриш. Ако си достатъчно уверен в
себе си и възможностите си ,можеш да зануляваш драмата и да изиграваш всичко
,което ТЕ ти носят. Защото в повечето случаи то е от съществено значение за
напредъка ти. При лично дойде ли такава жена,знам че не трябва да изиграя
всичко ,което тя ми носи въпреки драмата въпреки всичко ,да го преглътна и да
видя какво "ми инсталира" в живота и да го разархивирам и интегрирам
без да се унищожа.
И забелязах ,че ако имаш влечение към тези жени ,а то няма как да
нямаш,защото има скрит магнетизъм и просто комуникацията с тях и играта върви
като по вода. След срещите с тях и свързването оставаше една Тъга,която ми беше
необходимо доста време да разбера реално защо я има и около това завъртам
темата.
Базова тъга
След като си тръгвах и след като се виждам с такъв тип жени,реално при
мен до сега е имало 2 такива да ми действат по този начин и съм се постарал да
сме приятели въпреки случването на заден план, оставаше една тъга. И доста
време след като съм ги виждал цялото ми подсъзнание циклеше и тъгуваше . В
началото се поддавах адски силно и това ме разрушаваше много. Но с времето
започнах да си задавам серия от въпроси
Защо това нещо се случва,защо реагирам така. И в процеса на изследване
преоткрих някой много важни неща за това как работи съзнание,дух
,подсъзнание.открих сам за себе си че съм в поредния цикъл от истории и разбрах
тогава че самото тяло активира игрите в нас и това къде точно в коя част на
нашето тяло е фиксирано вниманието на ума ни.
Това чувство на тъга е било просто тази механика на метакупа от игри
които сърдечната област съдържа като мегамитология в себе си. Освен че е
сигнал,за това че даден човек е в синхрон с теб. Самото сърце винаги търси
драма и игри в които то да чувства емоции и всичко да минава през филтъра на
емоцията и връзката. И когато фокуса ни
е в това да преживяваме и играем тези игри и рязко спрем да ги играем самия
механизъм подава сигнал на тъга,че ти не си цялостен ,че този човек ти
липсва,че трябва да играеш тази игра и ума от този свръхстимул когато го загуби
започва да се свива и да "изпитва" този постулат-фейк сигнал-тъга.
Реално нямаме причина да го изпитваме,но поради обособенностна ума на Тетана
със игрите ние просто сме компилирали и архивирали това желание за игра в която
да изживяваме свързаност и "духовно развитие" . Тъгата е просто
защитен механизъм на тези игри и на този сърдечен playstation,който ти фиксира
вниманието обратно с него и те принуждава да играеш тези игри. За мен
квинстестенцията тук е това че осъзнах генералните видове на различни метаигри
компилирани в трите различни области на тялото.
Начина да не се поддаваш на тези playstation защити и фиксатори е просто
да потъне съзнанието ти по на дълбоко в тялото. Точно такъв тип драматични
преживявания ни учат да откриваме какво генерира историята и драмата в нас.
Чрез чисто човешки истории,странно но започнах да харесвам това да интегрираш
човешкото в теб.
Човека като първоизточник
В един момент установих че символа на човек това е първосъстоянието на
самия източник ,тоест това да си пространството но реално да го приложиш. За
това според мен навсякъде пише ,че да си просто човек е най висшия пилотаж.
Това е просто да
прежияваш цялата свързаност на
самия Източник и да успяваш да си такъв ,да помагаш,да си добър,реално да
изпитваш и преживяваш свързаността е нещо страхотно. Който е бил там знае за
какво говоря :) . Не мога да го опиша с думи защото усещането е Просто.
След сърцето като игра следва
Завръщане в центъра. По тази тема имам да кажа много малко,само знам
че когато активираме пространството на черното слънце в себе си и го изградим,
преминаваме в състоянието на Пространството , за което не се говори ,защото ако
се говори не е състоянието.
Забелязах,че тази тема е много застъпена в много култури било то нови
и стари и почвам да се чудя,не е ли просто това поредния ни филм с който сме
програмирани, като част от предземното състояние. Да станеш центъра на
лабиринта и просто да потънеш там.
Метасъзнанието-като
геймплей
Всички сме на вълна развитие на дух душа тяло съзнание и всякакви
висши азове и матрици ,чакри макри,цици,хилурон,ботокс,дупе фитнес. Всичко тези
категории са нищо повече от инструменти и там ни е проблема,че не виждаме
историята зад всички тези инструменти. Буквално действие на сляпо,защото
магнетизма на историята да развиваш каквото и да е духовно е силна и историята
те поглъща ,без даже да се усеща ме,че история. А това е просто инструмент
всички различни пластове , са просто една машина на истории за преживяване.
Нищо по различно от един компютър / нинтендо или плейстейшън . Като слушам
такива неща аз ще развива духа си е все едно да чуя аз ще си слагам цици или
ботокс,нищо по различно от това. Реално за мен нещата като израз са най близки
до състояние и параметри на потока,въобще не е до дух или душа или тяло. Те са
просто помощни средства с които да преживяваме различните форми на Творението.
Това че ги ползваш и се завърташ в техните истории не значи,че развиваш нещо.
За мен това не е развитие , а игра. Играта ,не я усещам като чистия живот,който
просто си е живот.за мен играта е равносилна на това да имаш егн, светлинна
смърт. Не искам да звучи ,като поредното инфо о брат виж кво знам . Всичко сме
почнали да приемаме като инфо,а то не е точно това. На мен лично тези геймплеи
не са ми интересни. Защото водя до още игра в това Творение. А то е изчерпано
под някаква форма още със самото си създаване. Просто платформа за
истории,някак си се е породила идеята на отделеност и тази игра е излезнала на
бял свят. Все едно да кажеш аз ще развивам колата си и ще стане ебаси бегачката
и кво от това, ти нали си относително същия и в един момент идеята да развиваш
колата те поглъща и отнема волята ти и ти ставаш тази история. И се пораждат
рамките. Подчертавам и аз се увличам от това ,но се старая да го занулявам ,и
аз съм чел матрицата 5 и религии и възнесения от всякакъв вид,докато не
разбера,че състоянието е много по интересно от колкото духовнитр булшитове. Да
бих вкарал нужните параметри тяло дух и душа да функционират в синхрон. Но това
е просто поток на живот, а не развитие. Да те изпълва живота,няма общо с тези
игри. Да и то само по себе си е игра несъмнено ,вероятно и история,но и тя има
пускане и механизъм който я завърта и е откриваем. Това не означава да живеем
без цели и постигана на неша тук . Напротив гоненето на цели и развитие е нещо
супер,защото така присъстваме в платформата в целия си мрак или блясък ебали
мааму .
Базовата тъга с която започнах темата е като архетип на това играта и
драмата да продължава,на някакво ниво сме се програмирали тотално да започваме
да изпитваме тъга само и само да има още игра и тя да не свършва,като firmware
на метаконзолата. Полезен инструменте да преживяваваш катарзис несъмнено. Но е
просто ,кристал който да те кара да играеш. А какво е кристал? Форма на
вибрация,вид вълна. Самото творение е толкова просто измамено да се пресъздава
непрестанно без край,само от една частица,чувство,травма , това е висшия
пилотаж на манипулацията. Манипулацията сама по себе си тръгва от тази игра на
отделяне . С която просто сме се създали
:)
Като цяло, няма как нещо подобно да е огромно по размери и
информация,цялата ми идея е да споделя това което съм открил и това което
чувствам вследствие на базовата тъга. Защо така се случва има си причини, да
сме това което сме, защо сме това което сме и продължаваме да бъдем,така и не
мога да разбера,но живота е такъв. Това което сме е факт и въпреки това че сме
част от Живота играта продължава и това е нещо също което не ни харесва,но
трябва просто да го приемем. Дали има край,чувал съм че има такъв, реален край
и просто едно начало.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар