Базова тъга

 

 

"Не е нужно слънцето да те огрява директно, понякога просто трябва да разчистиш облаците"

Андро

 

 

И ето близо три години след като се роди идеята това нещо да се появи в пространството,най-накрая ще стане реалност.Много нещата се случиха,живота ми изцяло стана друг и някак си никога нямаше да повярвам  от къде тръгна тази идея и до къде се разви в реалността.Винаги това което се случва е по-добро и идейно адекватно спрямо това което си представяме..Дефакто това е  момент на връзка с Бога- ти заявяваш,той те изпълва и ти дава реализирания потенциал,така както е нужно.Света си e един „нужник“ в чистата му форма .  ИНужника ,като процес на Сътворяване хахааха.Кенефа на сътворението :)  😉. Въпроса е как да не сме кенеф и да не творим,, но дори това е само един етап от нещата явно... Баси дългия и труден път. До кенефа и назад (преди него ) . И в този ред на мисли, ЗаТворено, затвора е затворено място, което е заТворенето, заТворението, сиреч хем е затворено, хем този затвор пространствое за Творенето,хем всички вътре са поддръжници на това да творят хем е затвор. Много интересно напластяване и смесване на две толкова близки една до друга идеи.Защото тази игра е вид затвор-Творение, ум който твори на затворено и това което го прави невъзможно за напускане е самата идея за създаването. Ебати буквалната шега братче. Раздаваме кебабчета да гласувате "за" Творението и "за" затвора.Бюлетина номер 8.За нашата партия ДПС  (и мазен кючек, като мелодия на орк. Кристал(на знанието).

И тук смело мога да заявя е края на тази глава от живота , защото мисля,че успях да стигна до сърцевината на казуалността,която поражда всичко. И то е много вулгарно- желания и секс . В повечето случаи,това е основна пречка по пътя на реализирането на мъжката страна.В този слой на тялото,около перинеума,когато тръгваш ,да го хакваш, той те хаква двойно повече.Желанията като основна защитна стена на тялото,са труден елемент за преодоляване.И генерално проблематиката идва от неизползването на силата на волята.Това е един кръг ,който си хапе опашката.Но който е основна стена по пътя.Тук според мен е консолидирана основната травма в нас,като Тетани.Травмата на това да сме отделени от Цялото,да сме в Утробата . Тялото,като проекция на Тетана и това да станем едно с тялото е пряка репрезентация на това да станем едно с Потенциала. За една част от нас,нещото което е останало е да влезем в нашите тела съзнателно, и потенциала да започне да е част от тялото . Много дълго време си мислих ,че това е основната движеща сила на травмата , но се оказа просто как да кажа една защитна стена,която само активираме ,за да успеем да влезнем по-навътре в тялото ,като тяло и така е било заложено.Може би-поради факта ,че сме в затвор,като капан,но със сигурност не изчерпва предпоставките,защо това се случва.И така нека темата започне :

Много интересно нещо каза Папи Ханс в едно от своите интервюта (който харесва лириката ,като изкуство, тоя е голем магьосник на писането, аз лично много го харесвам , като лирик и артист :) , бива си го ),че трябва да правиш това и да създаваш това ,което ИМАШ да казваш, а не тогава когато искаш да те чуят.Под някаква форма това филтрира, самото творчество , като инструмен и цедка. Под някаква форма съм искал да ме чуят , точно за това от една страна забавях дописването на идеята ,защото исках да се уталожи това ,което имам да кажа по темата, а не това което искам хората да чуят :) и за това може би ,когато се занимаваме с писането е добре да оставяме нещата да се уталожват :)

От много време насам съм решил да ви споделя, неща по една тема и момента просто узря сега  ( или поне така се филмирам :D )  ,темата за мен е пласт и етап,който е добре да бъде преминат осъзнат интегриран и разбран чисто механически,за да може лесно да се преминава през него с по-голяма лекота и успех,защото той присъства в нас постоянно и за мнозина от нас не е лесен. Даже самото му осъзнаване не спира чисто механически въздействието на този пласт върху съществото и ежедневието ни и протичането на нещата. По чувствителните  го изпитват и няма как да избягаме от него ( а и за какво да бягаш) ,но има как да потънем в него и да намалим амплитудата му на активация и действие в нас и нашето ежедневно случване.

 

Страха

 

Всичко е страх, в основата на огромна част от нашите действия е страха.Страха сам по себе си е един от големите двигатели на това което сме .Самия двигател на историите е самия страх,като такъв.Ние правим нещата основно, защото ни е страх.Или ние е страх от нещо конкретно или просто имаме чист страх , като такъв. Страха сам по себе си буквално е в основата и е основата.

Страха ,като първото П(р)оявено нещо. (п.с към днешния момент не съм напълно убеден в тази теза)

Така както усещам,разделението е започнало от страха.Страха е едно от първите производни на Играта тук.Ние се отделяме под някаква форма точно заради страха.Той е това което БУКВАЛНО разделя,прави две,дели се,получават се проявени форми .То е просто много интересен инструмент и сила , с която живота се заиграва.Ние дефакто го приемаме за нещо адски лошо и "негативно" , а то е просто разделител,инкубатор,ножица,манифестация на това да искаме още история и да сме още история и история.Самия страх,като усещане ни кара да се делим и да играем и да доразиграваме нещата . Страха е просто концетрирано усещане (постулат) за лиспва на "живот", любов свързване.Един от най-магичните и добре измислените постулата ни самия Източник.Страха е една от основните движещи сили и аспекти на травмата,като травма.За мен просто самия Източник е измислил супер интересното нещо наречено разделение,страх,история и решил да го изиграе.Обаче е сложил много "добра" антивирусна програма това нещо да бъде махнато , и може би в това се крие  Играта ,която той разиграва.Буквално трябва да станеш него (Дао,не че не си, си но и не си) , за да успееш да махнеш тази защита, от това да си постоянно проявено :).

Просто казано,това което искам да кажа е че , в основата на дъното на всичко се крие страха и той е там,за да се движат просто нещата , за да я има има историята такава.

Това ,че е в основаната на нещата, не значи ,че това е основата на нещата :)

Трябва да го разглеждаме ,като инструмент нищо повече от това. Инструмент на историите.Това , може да бъде наречено и Луцифер :) , ако искаме да  чисто символично да му дам вид.Силата на бога на историята е да дели.

 

 

Инструментариум на страха (подсъзнанието,като продукт и пространство на разделението,като такова)

 

След , като разделението настъпва и идеята започва да се дели, се създава пространство (което му е вменено да е несъвършено и да търси своя баланс, ороборуса) ,което е изградено на принципа на много бързото разделение , счупване,травмиране и запълване със "сюжети", реакции. Това само по себе си , е ако мога да го кажа колата на двигателя :), кораба на двигателя на страха и разделението.Едно пространство ,което е скрития механизъм и циферблат на времето наречено "личност,съзнание,лична история" И то е изпълнено всячески с неща,които желаят да излязат и да създават нова история и нова история.

Пипалата на страха

Малко преди да постна всичко това, попаднах на един много интересен концепт и идея, която така или иначе несъзнателно съм я следвал, но просто излезна на яве.Идеята е много проста, не търси свръхидеите,висшите състояния, преди откриеш нисшите състояния.В нисшите проявление се крие това което пречи на пространството на нашата природа се проявява и остава просто пространство.Това е дълбокото подсъзнание на narratives  и особенности ,които носим като бреме.И което бреме "взема решения" буквално е иззело ролята да взема решения вместо нас. Ние сме под контрола на нисшето в нас ,колкото и да го отричаме, колкото и да не искаме да е така.Това са пластовете ,които са точно преди травмата , като функция.Може да се асоциират с първите две чакри, като "импланти", както и с първичните истории ,които са оставили отпечатък в нас. Генерално  е сбирщайн , на най обикновенни неща от нас , които всяко едно човешко същество носи като багаж/блокаж.Но няма как да не минем през ада,за да изгрее слънце :) Това е личния ни ад,личния ни затвор.И там е играта , в него няма нищо, хиперидейно, а е просто една компилация от най прости сами по себе си реактивни състояния към външния свят.Това е генерално като история, нашето неприемане на света, такъв какъвто е, на вътрешната природа на човека в нас,такъв какъвто е. Със своите слабости и своите силности.Точно в това се крие, да можем да успеем да отворим пространството в нас.Просто всички тези human narratives са заели мястото. Защото както винаги ,като парадокс, нисшето (долу) е на повърхността и това ,което е горе всъщо е долу и навътре. Вътре ,това е темата която толкова ни вълнува, и очакваме какво е да си вътре. Не зная защо нещата са тръгнали в посока,отделянето от Източника да го закодираме и транслираме ,като травма това е наистина странното в тази ситуация. Защо сме сметнали,че отделени е проблем и това реално така ли е или просто Източника ни е кодирал по този начин,просто за да има игра и посока на развиване на историята.Всеки път си мисля,че самата травма,като образуване е една от шегите на живота, живота сам себе си се убеждава,че не е живот и е затворен за живота,но просто магията на живота е много силна и "реална" за това толкова "време" работим по този въпрос,не в първата вселена или игра изцикляме това.То е просто ,като задача дадена и от това което просто дава. Просто една защитна стена буквално към самия живот, за да я има просто играта , като игра, защото това е целта на това място, играта да съществува,просто да я има.

 

П.с ти не си толкова специален, всеки от нас желае да се завърне и работи в тази посока :)

 

Чувството,което е в основата на самия инструмент,наречен Разделение/страх/травма е това ,с което искам да ви запозная и споделя.Защото малко или много,лично за моята "кауза/фактология,случване/" успях да натрупам  опит, за да мога да почна да го разграничавам :)

Имах един доста дълъг период ,в който реално без да знаех постоянно изпитвах една сърдечна драма изследвайки травмата в себе си (и не само не съм такъв сноб нале). Постоянно чувство на тъга,просто го има и сега го има (но вече знам че си е чиста доста липса на сила :/ ) . Знаех,че е изключително илюзорно чувство и все още съм на това мнение. Но въпреки това се поддавах на това чувство и то ме скапваше. И на моменти сега също продължава да го прави,просто инстиктивно зная,че начина да мина през всичко това е да го разтворя и да потъна в него (каквото и да значи това :D ) . И прописах поезия,чисто терапевтично ,за да мога да пускам тази тъга и чрез поезията да я изследвам в дълбочина за да мога да изписвам това което ме напряга и вълнува ,просто за да го чистя и махам от себе си. Реално 2020 в края започна този етап,но тогава тотално не осъзнавах какво става. Всичко беше и е вдин етап на добиването на реален център-квинсестенция и заземяване. През серия от интересни синхрони и приключения в голям период от време,буквално живота ми е като някаква приказка свръхнереална на моменти, след време ако имам внуци ще имам доста какво да разказвам. Не знам как да ги опиша,и не знам дали е нужно ,защото без нужния контекст не биха значили нищо за вас като читатели. Но преживях среща буквално с хора които ми помогнага да акустирам на брега и на Земята и физическата плоскост и игра. И да  почна да харесвам физическата платформа , а  не да бягам от нея. Това беше  манифестирано ,като една огромна драма и буквални опасности от които успях благодарение на късмета и (нежеланието си) да мина между капките. Толкова драма имаме натрупана в себе си ,че тя винаги избива ,докато просто не свърши. И точно чрез умението за безопасното навигиране през драмата и изучаване на себемеханиката на пораждането на драматичните истории може да се измъкнем успешно и едновременно с това да сме участници в живота. Та от тогава поради определени обстоятелства беше

(ре)активирана базовата тъга в мен,както при повечето мъже това става от жена :) .

Жените са портал,към новите игри и пластове ,към които потъваме и се насочаваме. Поне при мен всеки път ,когато жена се появи навлизам в новия левел . Буквално си помагаме/ни помагат в това да влизаме по-надълбоко в себе си . Тогава не разбирах,защо изпитвам тъга и вълнение. Просто беше една вечерна мощна буря в спокойното ми море. И започзнах бавно да изследвам това. Когато установих,че жената отразява връзката с източника и желанието за по-дълбоко потъване в Дао/живота. А тази базова тъга е чувството идващо от травмата на отделяне,че не успяваме да  го постигнем (още не проумявам защо сме реагирали така на акта на създаването ни) . Активиране на нашето "отделяне". Въпреки тези вълнения и трудности буквално акустирах на морския бряг чрез нея. Имах синхрона и късмета да срещна силна земя,която да ме въведе буквално в земния живот . Това почнах да го усещам около година след това. Успях да излъжа земята да ме лекува :) и въпреки драмата това остана в мен (то винаги го е имало и дадения човек няма никаква вина) и естествено си остава аверче :). Тогава само смътно разбирах,че сърцето като център е механизъм който генерира истории ,но не никак даже не го разбирах. Това е като централа която е генератор на серия от игри на Сърцето,които за да преминеш трябва да изиграеш и да стигнеш до техния край . Но тогава това не го знаех. Мислех,че центъра на сърцето е най важното нещо, бате дай ми шотове с магия, шотове в чиния,,но съм грешал.

 

Сърцето като източник и генератор на истории-механика

В един момент установих,че природата ни е да сме като морето. Морето само по себе си е с Ин характеристики-вода. Но морето има бури и вълнения ,които генерално погледнато,не са част от морето. Морето само по себе си не съдържа вълнението ,бурята а е само пространство,което симулира . Тук идва финния момент на това да не полудееш и да се объркваш от факторите на разделение и цялостност. Ако ние не съдържаме буря то пространството ни остава само пространство и не симулира бурята. Хем сме отделени от пространството хем не сме,хем сме само морето и не сме бурята хем сме бурята в собственото си море без да се асоциираме с нея. Фактора който ни отделя са историите ,които са така вкоренени в нас,че е трябвали еони от вселени и игри да ги циклим,докато накрая изкараме на яве механиката която задвижва игрите в нас. Сами по себе си те са просто генератори на истории . Съумяли сме да съчетаем и материализираме в тяло изтъкано от митологии всички генератори на истории,които сме открили в нас . Всяка една наша част от тялото и съзнанието гравитира около център. В този център стои един основен генератор,в които ако се фокусираме влизаме в сценариите игрите от който този генератор е изтъкан. В ментала-мозъчната област има един вид генератор на игри,около сърцето-сърдечния център има друг генетатор на игри. Около слънчевия сплит и дан тиен има трети център и генетатор от игри. От вниманието нависи това "енергията" която канализираме през кой център и генератор ще бъде локализирана. Енергията следва вниманието е просто една механика на това потока в нас през кой център ще минава. Най общо казано. Ако минава през ментала и не сме изиграли игрите на ментала ще канализираме един метакуп/б/ от игри,ако е през сърцето друг. Аз съм стигнал до там да не съм под толкова голямо въздействие от генератора на ментала и сърцето Реално не знам разрушил ли съм тези генератори,но толкова съм ги играл,че вече не представляват интерес за мен. И малко по малко слизам към центъра -пространството "долния дан тиен" за който единствено като хак бих споменал че е вид празнина вътре в нас около "корема" и не е точка 2 пръста под корема. А е цяла област от празно пространство,която трябва да бъде изградена ,за да я има :). Около това пространство както е логично е генератора на личността-егото и целия метакуп от игри който той генерира. Там за мен е един от главните генератори,в долната част на коремната област. Ако сме достатъчно чувствителни,ще видим как тази част ни генерира огромна част от външната игра и  то  буквално,като прожектор е,като една машина. Всичко това което коментирам е нещо съвсем различно от чакрите и системата на чакрите. И е и не е .

 

 

Базовата тъга като основен генератор в сърцето.

 

 

Забелязвайки ,че хората които ни пасват в живота някак си когато си с тях вибрираш по различен начин има едно чувство на пълнота и просто знаеш ,че трябва са комуникираш с този човек и той да е част живота ти. Но понякога когато тези хора са от женски пол ,носят със себе си определен вид драма,която реално си е твоята драма,те само ти я изваждат на светло. Тук идва ролята на това да си изкусен комуникатор,и да успееш да минаваш през драмата която активират,като между капки дъжд без да се намокриш. Ако си достатъчно уверен в себе си и възможностите си ,можеш да зануляваш драмата и да изиграваш всичко ,което ТЕ ти носят. Защото в повечето случаи то е от съществено значение за напредъка ти. При лично дойде ли такава жена,знам че не трябва да изиграя всичко ,което тя ми носи въпреки драмата въпреки всичко ,да го преглътна и да видя какво "ми инсталира" в живота и да го разархивирам и интегрирам без да се унищожа.

И забелязах ,че ако имаш влечение към тези жени ,а то няма как да нямаш,защото има скрит магнетизъм и просто комуникацията с тях и играта върви като по вода. След срещите с тях и свързването оставаше една Тъга,която ми беше необходимо доста време да разбера реално защо я има и около това завъртам темата.

 

Базова тъга

 

След като си тръгвах и след като се виждам с такъв тип жени,реално при мен до сега е имало 2 такива да ми действат по този начин и съм се постарал да сме приятели въпреки случването на заден план, оставаше една тъга. И доста време след като съм ги виждал цялото ми подсъзнание циклеше и тъгуваше . В началото се поддавах адски силно и това ме разрушаваше много. Но с времето започнах да си задавам серия от въпроси

Защо това нещо се случва,защо реагирам така. И в процеса на изследване преоткрих някой много важни неща за това как работи съзнание,дух ,подсъзнание.открих сам за себе си че съм в поредния цикъл от истории и разбрах тогава че самото тяло активира игрите в нас и това къде точно в коя част на нашето тяло е фиксирано вниманието на ума ни.

Това чувство на тъга е било просто тази механика на метакупа от игри които сърдечната област съдържа като мегамитология в себе си. Освен че е сигнал,за това че даден човек е в синхрон с теб. Самото сърце винаги търси драма и игри в които то да чувства емоции и всичко да минава през филтъра на емоцията и връзката. И когато  фокуса ни е в това да преживяваме и играем тези игри и рязко спрем да ги играем самия механизъм подава сигнал на тъга,че ти не си цялостен ,че този човек ти липсва,че трябва да играеш тази игра и ума от този свръхстимул когато го загуби започва да се свива и да "изпитва" този постулат-фейк сигнал-тъга. Реално нямаме причина да го изпитваме,но поради обособенностна ума на Тетана със игрите ние просто сме компилирали и архивирали това желание за игра в която да изживяваме свързаност и "духовно развитие" . Тъгата е просто защитен механизъм на тези игри и на този сърдечен playstation,който ти фиксира вниманието обратно с него и  те  принуждава да играеш тези игри. За мен квинстестенцията тук е това че осъзнах генералните видове на различни метаигри компилирани в трите различни области на тялото.  Начина да не се поддаваш на тези playstation защити и фиксатори е просто да потъне съзнанието ти по на дълбоко в тялото. Точно такъв тип драматични преживявания ни учат да откриваме какво генерира историята и драмата в нас. Чрез чисто човешки истории,странно но започнах да харесвам това да интегрираш човешкото в теб.

Човека като първоизточник

В един момент установих че символа на човек това е първосъстоянието на самия източник ,тоест това да си пространството но реално да го приложиш. За това според мен навсякъде пише ,че да си просто човек е най висшия пилотаж. Това е просто да

 прежияваш цялата свързаност на самия Източник и да успяваш да си такъв ,да помагаш,да си добър,реално да изпитваш и преживяваш свързаността е нещо страхотно. Който е бил там знае за какво говоря :) . Не мога да го опиша с думи защото усещането е Просто.

 

След сърцето като игра следва

Завръщане в центъра. По тази тема имам да кажа много малко,само знам че когато активираме пространството на черното слънце в себе си и го изградим, преминаваме в състоянието на Пространството , за което не се говори ,защото ако се говори не е състоянието.

Забелязах,че тази тема е много застъпена в много култури било то нови и стари и почвам да се чудя,не е ли просто това поредния ни филм с който сме програмирани, като част от предземното състояние. Да станеш центъра на лабиринта и просто да потънеш там.

 

Метасъзнанието-като геймплей

 

Всички сме на вълна развитие на дух душа тяло съзнание и всякакви висши азове и матрици ,чакри макри,цици,хилурон,ботокс,дупе фитнес. Всичко тези категории са нищо повече от инструменти и там ни е проблема,че не виждаме историята зад всички тези инструменти. Буквално действие на сляпо,защото магнетизма на историята да развиваш каквото и да е духовно е силна и историята те поглъща ,без даже да се усеща ме,че история. А това е просто инструмент всички различни пластове , са просто една машина на истории за преживяване. Нищо по различно от един компютър / нинтендо или плейстейшън . Като слушам такива неща аз ще развива духа си е все едно да чуя аз ще си слагам цици или ботокс,нищо по различно от това. Реално за мен нещата като израз са най близки до състояние и параметри на потока,въобще не е до дух или душа или тяло. Те са просто помощни средства с които да преживяваме различните форми на Творението. Това че ги ползваш и се завърташ в техните истории не значи,че развиваш нещо. За мен това не е развитие , а игра. Играта ,не я усещам като чистия живот,който просто си е живот.за мен играта е равносилна на това да имаш егн, светлинна смърт. Не искам да звучи ,като поредното инфо о брат виж кво знам . Всичко сме почнали да приемаме като инфо,а то не е точно това. На мен лично тези геймплеи не са ми интересни. Защото водя до още игра в това Творение. А то е изчерпано под някаква форма още със самото си създаване. Просто платформа за истории,някак си се е породила идеята на отделеност и тази игра е излезнала на бял свят. Все едно да кажеш аз ще развивам колата си и ще стане ебаси бегачката и кво от това, ти нали си относително същия и в един момент идеята да развиваш колата те поглъща и отнема волята ти и ти ставаш тази история. И се пораждат рамките. Подчертавам и аз се увличам от това ,но се старая да го занулявам ,и аз съм чел матрицата 5 и религии и възнесения от всякакъв вид,докато не разбера,че състоянието е много по интересно от колкото духовнитр булшитове. Да бих вкарал нужните параметри тяло дух и душа да функционират в синхрон. Но това е просто поток на живот, а не развитие. Да те изпълва живота,няма общо с тези игри. Да и то само по себе си е игра несъмнено ,вероятно и история,но и тя има пускане и механизъм който я завърта и е откриваем. Това не означава да живеем без цели и постигана на неша тук . Напротив гоненето на цели и развитие е нещо супер,защото така присъстваме в платформата в целия си мрак или блясък ебали мааму .

Базовата тъга с която започнах темата е като архетип на това играта и драмата да продължава,на някакво ниво сме се програмирали тотално да започваме да изпитваме тъга само и само да има още игра и тя да не свършва,като firmware на метаконзолата. Полезен инструменте да преживяваваш катарзис несъмнено. Но е просто ,кристал който да те кара да играеш. А какво е кристал? Форма на вибрация,вид вълна. Самото творение е толкова просто измамено да се пресъздава непрестанно без край,само от една частица,чувство,травма , това е висшия пилотаж на манипулацията. Манипулацията сама по себе си тръгва от тази игра на отделяне . С която просто сме  се създали :)

 

Като цяло, няма как нещо подобно да е огромно по размери и информация,цялата ми идея е да споделя това което съм открил и това което чувствам вследствие на базовата тъга. Защо така се случва има си причини, да сме това което сме, защо сме това което сме и продължаваме да бъдем,така и не мога да разбера,но живота е такъв. Това което сме е факт и въпреки това че сме част от Живота играта продължава и това е нещо също което не ни харесва,но трябва просто да го приемем. Дали има край,чувал съм че има такъв, реален край и просто едно начало.

 

.

Травмата ,като разказвач

Малко трудно ще е може би напълно да успея да обясня ,идеята до която съм достигнал и работя по нея.Защото нещата по тази Реалн тема не опират до контекст,а до опит.Дори и да опиша опита,това няма да го превърне в опит за този който го чете.Просто искам да изпиша и сведа до себе си и вас нещата до които съм достигнал

Може би един от най трудните етапи на база до мястото което сме достигнали Сега е да изиграем Тетана ,като Тетан и игри.Мисля че и за това сме си организирали това предизвикателство тук и сега на тази Земя.Игрите ,на които сме носител априори,това е нашето небе и желанието ни да сме История в пълния спектър и разцвет ,на това да си История.Докато си Небе ти си обвзет от всички стихии и елементали на Небето,като елемент на Живота.Според мен основните елементи също имат земна форма и небесна форма.Небесните елементи,такива като нас са ги изиграли във всичките еони от Истории ,които сме създавали,които сме и които сме искали да бъдем.Обаче винаги остават n на брой истории,които никога не играли.И там е проблема.Изиграй всичко и бъди свободен.Явно Живота е като Кредиттор,дава ти злато,което си Ти и ти играеш това злато в Историите,но за да спреш да си история,трябва да не го ползваш/върнеш/да си го изиграл.Успееш ли да отвориш най-тъмнитр дебри на своято "златна сянка",която априори е твоя и всичко което съдържа си Ти,успееш ли да признаеш и сведеш до Реалното най големите си страхове и неизиграни игри ти си една крачка по-близо до това да сложиш край на клъстъри от Митове и Истории.Целта е проста да ги изиграеш и повече да не си тях,едва това като се случи,ти си стигнал до там да не ползваш Златото на Живота.А само да си това пространство.

Само по себе си това пространство има като изградени защити,наречени на кратко Травма Вирус.Просто злато хахах ,банката си го пази и те предзвиква,щом си Кредитор като мен,щом съм го създал и хакнал,значи и ти можеш.

Микротравми

Самата игра тук в земната платформа е изградена на принципа предизвикай своя лимит.А в повечето случаи лимитите ни се запаметявар ,като травми,не за да ни е неприятно или да ни боли,напротив.Замисъла е супер прост,травмата е предел и начин да убедиш себе си да приеми предизвикателството да интегрира ,това което не е .Въобще мотото на живота Тук може да се каже,че е. Всичко което Не съм.Защото ти си тези неща,но поради природата си не искаш да ги интегрираш.И просто сме измислили начин да излъжем  сами себе си,за да приемем предизвикателството да интегрираме травмите.За това и травмата ни е може да се каже,че един от Най добрите ни разказвачи.Като вътрешен симулатор на нашата природа .Явно при самото появяване,сме били счупени.Така но е заложено,да сме изтъкани от микротравми.И фокуса,не трябва да е в тях.Ти не си разказвача,ти си пространство.Просто едно много силно предизвикателство,чрез което да и тегрираме това което сме.Микротравмите винаги,ще ти забъркват неприятни истории.Защото ти ги симулираш,защото просто са част от личността ни.Но не са водещи те,разказвача на тези истории е Травмата.Травмата е просто,вид технология генерално на Играта,за да може тя да съществува.Заряда на това да симулираш истории на разделение,е толкова огромен,че са ни трябвали редица макровселени,за да разберем,защо всичко това се случва.

Микротравмата е само вид външни слоеве на това което сме.Колкото повече пътуваш и потъваш,толкова повече ,в по вътрешни слоеве влизаш.Всяка история има нещо ,което да я задвижва.Така и се зануляват тези микроигри.Открий какво задвижва спиралата на преживяването,което е активно при теб и лесно можеш да неутрализираш тази история.Просто бързият път на постоянно надскачане на себе си и твоите вътрешни прагове,може да се задвижва със страдание,желание,но и силна емоция.Така сме си го инженирали,знаейки каква е нашата природа и как ще се поддадем на тези истории.Като кукичка с която да се принудим да реализираме това да сме Пространството-което даже не е пространство,и защо да Е пространство?

Живота според мен е започнал отзад напред,според реда на изиграване.Явно принцип на реализацията и играта е отвън навътре. Така потъваш навътре.

И беше най травматизиращия момент,осъзнахме,че можем да правим Истории. Това е един от първите свободни избори,които сме имали,.Но остана скрито,че така живота ни примамва да играем.И детето ни вкара в пясъчника си.В този момент не сме осъзнавали,почти съм сигурен,че живеем и нещо ни задвижва,а просто сме се забавлявали и играли и то вселени наред.И сме нямали избор освен да минаваме пластовете си и да разбираме,че това което сме няма край.Но почна да ни тежи всичко това и започна,пясчника да ни травмира и прави тежки.

Докато не осъзнахме,че:

Травмата е абсолютната твърдост,на физически език казано,това е гравитацията ни.Това е и силата и,да прави център,вълна и спирала и да пълни със смисъл нещата.Просто Творението отрязява ,това което сме.

Едно творение без Травма :)

И накрая достигнахме до Началото,такова каквото беше вътре в нас .

Една проста история

Бивайки травматизирани,почваме да чупим всичко наред,за това и трошим наред себе си във вселените напред,защото идеята,че можем да Сме ни дисоциирала от Началото.

За това и се връщаме в Началото,защото иначе ще продължим да чупим.

Да пречупващ всичко под формата на фрактали.

За това свързваме,това е големия плюс на симулацията тук,тя е като антисила на чупенето,тя ни свързва и споява.

Тялото,като идея за свързване.

Буквално тялото го ползваме за инструмент на свързване на Земята.Защото ,като механика е пиксели които симулират и свързват всичките неща които си и отварят портал към Началото.

За това за мен,тялото е най-простата история.Просто механиката на живота която тече в теб,напълно реално.Без да те занимават свръхсложни истории.Просто състояние,нищо излишно. Като серия от вече отворени врати,с чийто поток да отвориш последната врата.

Чистия Живот,сам по-себе си не е история.Някакъв вид задвижване е.Това и правят даоистите следват задвижването на Живота и се сливат с него.Свързвай без да чупиш.

Потъвай без да чупиш.

Да се слееш със задвижването на Живота и да потъваш без да чупиш,е все едно да не правиш история.Да ползваш чистото его.

Така и още не разбирам,защо сме харесали трудността като идея за постигане на волята.Знам ,че така зануляваме механиките в нас

Но когато имаш много бърз живот на огромни обороти,това почва да тежи.Защото усилията и страданието,просто демотивират.

Може само при мен да е така,но има начин всичко да става без такова усилие.

Може би в този живот няма да го преживея

Може би всичко това е една огромна лъжа и е просто бленуване да съм Живота,не зная:) и не зная :)

Това ,че искаме да не сме история не значи да спрем да сме,напротив.Най красиви са историите на свързване са ,които травмата и земята разказват.Не трябва да спираш да бъдеш,под формата на постулат.А станеш есенцията на ,това да си и двете.Бъди история иначе няма свързване и реализация.Трябва да го преживееш.Но всичко това е част от моя свят.Блокираме се,вместо да се свържем,мислейки си,че така ще успеем да постигнем състоянието.Но с код състояние не става :).

Живота не е код.Пространството не е код.Нито е и състояние.

Няма радост няма и тъга.Обличаме с думи и постулати нещата от Живота.

Просто трябва да се възползваме от травмата като разказвач,за да разкажем и преживеем Края си,за да станем просто Начало.

Просто,чисто ,ясно и 

Просто пространство.

Генезис на Повторението

 

"И в началото (е)бе Словото" 

                        Библията

И в началото беше просто Пространство, което постоянно течеше и се  самозапълваше и изпразваше (уж). И после то откри Словото или откри каквото откри.. 

Колко клиширано начало а? Ама с  тотално клише започвам днешната тема, която ми се иска да изпиша. Вижте в Живота всичко е клиширано и аз съм поредното клише на Живота, защото просто възможността да открия нещо, което не е откривано е  толкова минимална. Но мога да придам оттенък на нещо вече открито  и то да се превърне в нещо Тотално ново, което не значи, че е откритие, но и значи.  Може би единственото голямо откритие на това Сътворено е Словото? И всичко се базира на него.   ( И беше) Една платформа на Словото. 

Живота е бил открит от тези, които го живеят, някога си. Тоест ние. Не знам, кога точно сме открили, че живеем. И дали въобще хоп и някой в "Утробата" е казал, въй чуек ние  живеем. Това е било първото откритие на жителите на тази Игра. Това е да откриеш първата си и "единствена" мета-травма.Един акт който травмира цяло Творение- да откриеш Словото или да откриеш,че си Слово. Въй чуек аз съм слово

Квадрилиони еони по-късно

 "Бе словото" , това в какво време е? Било е, беше или сега е? Какво всъщност сме открили, началото, което е  почнало и спряло и повече никога няма да го бъде. Един минал момент?

 Или че сега е Началото и началото на началото е Словото? Какво всъщност значи в началото бе Словото. Някой лингвист да се включи в коментарите по долу и да сподели как той вижда, чисто граматично какво значи "бе Словото". 

Когато сме открили, че сме Живи, дали сме осъзнали, че сме отделени и метатравмирани или просто напълно сме приели идеята за Играта-Живот,куту вселенски роботи, маняк. Дали сме си създали тежест, за да станем живи? Дали съзнателно сме станали Живи. Това ли е първия "свободен избор". Аз живея. 

Въобще другите "Тетани" по-старите, те живеят ли? 

Ето как едно осъзнаване създава тотално клише Игри наред, ето защо това да споделяш нещо вече открито за мен е абсолютно нормално. Ето защо целия Живот е Клише

И в Началото бе Клишето. 

             Вайръл Bibble

П. С също не знам граматично, времето на изречението. Пс.2 помагайте. 

На това и се основава основната идея върху, която градя написаното. Иска ми се да споделя едно свое (пре)откритие, и да го преоткрием заедно в текста. 

Какво въобще  е общоприетото значение на думата Клише/Повторение?

Поразстърсих малко мързеливия си начин на откриване,като на всеки човек с корем/ или без мозък и видях в онлайн етимологичния речник.Няма да ви давам линк, да не би случайно да пуснете шкембе след мен. (П.с шкембето доказва , че Земята не е плоска) И оригиналното значение така както е създадена думата е цитирам по Памет “ Слово , което вече някой друг е изказал и се изказва повторно”.Което и беше за мен синхрона по темата ,която мисля.Че нещата се въртят около Словото,като елемент,даже думата повторение и клише означава повтаряне на Слово.Нали и от там е вече въпроса е какво е Слово.На който според мен най абстрактно може да се отговори вид Първоматерия с качества и преобразувания.Тоест това от което ние сме изградени като “Архесъщества” по Хъбардски казано Тетани.Ние сме изградени от Клише хаха , генерално казано или от състояние , което да ни прави Клише. Повторението е в основата на тази МетаИгра, това е явно основно качество и похват,които са се появили.Някаква много извратена според хората форма на забавление.Един от битовете на  самото съзнание е Повторението и Словото като идея. 

И в началото беше даването на Игри

ама и тфа доскуча да го еа

Докато в един ден,просто някой не изплю тази идея:

“И в Началото бе да приличаш на мама и тате! 

Body  Multidimentional Corporation DNA Bible”

Това е може би една от първите реплики, която става известна на едно новородено дете/играч,демек тамън се включваш в земния сървър. 

Един от първите постулати, с които сме "закърмени". "(кърма, демек ни дава посоката) ". Много приличаш на мама и тате, да знаеш и една лелка те целува по бузата. И това е клише и то външно "инсталирано". 

Това е тригера, който се ползва чисто генетично и "психично" да активира презаписа на гените на мама и тате техните, психични особенности и процеси, техните модели. Но защо така произлизат нещата и защо така са направени?

Когато корпорацията прави нашите тела, няма да визирам, кой кога и защо ги прави, а как функционира постулата "приличаш на мама и тате" и от къде идва. 

Генезис

Всички колективно сме достигнали до идеята, че ние сме едно абсолютно Клише. Нашите тела са продукт на Корпоративни интереси. Това значи, че са произведени по протокол и следват стъпки в производството си. За запознатите с РВ протокола, ще отбележа, че произхода на идеята за протокол и действие по протокол е толкова древна, колкото и Законите на Вселената (п. С кои точно, моряци, алоууу??) 

Както когато правиш рв сесия действаш по протокол. Така и когато инженираш тяло действаш по протокол (или не, по-скоро, точно ние сме следствие на едно извън протоколно действие).  Следвайки протокол имаш "резултат в рамки". Всяка една добре структурирана организация, действа по протокол. Това е гаранция за успех. И аз също много уважавам и харесвам тази идея, и не защото това са рамки, а защото протокола е добре структуриран метод. А структурата, като идея е един от най успешните методи и действия във физическото пространство. То самата дума "структура в пространство" говори сама за себе си. 

Когато са ни инженирали, по инфото което имам и съм достигнал, те са ни инженирали с готова технология с много древен произход, която е можела да "структурира" самото тяло. Тоест да пълни "структурата" и пространството на тази структура(тялото) с точно желани "данни". А. К. А  ДНК.

Всяка корпорация се грижи за своя интерес. Това е основен протокол. А интереса е ние да бъдем продукт, който да генерира Печалба. Тоест тялото и неговата структура и ефекта от инженирането по протокол е Валутата. Ето ние правим раса, която да ни носи такъв и такъв Приход. В рамките на техния мироглед ние сме Валута. И по-скоро телата са валутата. А протокола за инжениране е Имане, цяло състояние да го ева.

 

Имайки протокол много добре можеш да предаваш знания "във времето" и епохите. Вид хак на циклите. Защото всичко е постоянно ново, но тук леко са успели да изкривят mainStream-a. 

Познавайки протокола си и прилагайки го, се получава една рамкирана "Реалност-ситуация-игра". Тоест ти познаваш процеса на ниво тяло/психика и знаеш каква култура и митология да завъртиш (кралицата каза пълен напреддд) , за да ти върви бизнеса и да имаш приходи, нале. 

И така в нашите тела е инсталиран един много прост Апарат за презапис на ДНК и ДНК на самото съзнание, а. К. А психични модели. Както всеки апарат, той приема, анализира, презаписва и предава информация. Нещо като много развит изкуствен интелект, който работи на ниво съзнание и на ниво съзнание на тялото и се активира с "гласова команда". За тях тази технология е все едно с гласова команда да пуснеш осветлението в стаята си. (Алекса направи ме като Мама,алекса не пускай порно с чичковци.За нас е "метафизика" 

Апарат за презапис на ДНК

Този апарат приема и предава информация. Тоест приема сетивни сигнали и предава сетивна информация. Самото тяло като апарат действа на такъв принцип. Ще дам пример с рефлексната дъга. Самото тяло има рецептори да приема инфо от външната среда (дразнител) да обработи инфото (мозък) и да даде отговор,  като команда към орган на тялото, за да реагира на дразнителя. Тоест коляното да се свие при удар с чукче. Това е базов механизъм. Тоест рецептора приема сетивна информация и предава сетивна информация. Биология за 7 клас.

На такъв принцип работи и този "апарат" в тяло/съзнанието. Приема сетивна информация, обработва я, и я предава на тялото, под формата на физически белези и репродукция на модели на съзнанието. 

Тоест всеки път когато някой каже приличаш на мама и тате, реално активира една апликация на ниво тяло, която да презаписва външните и вътрешните белези на мама и тате и после те да се появяват на ниво тяло. Просто защото за това е сложен този апарат там. Да може бизнеса да върви. Да може да си предаваме един на друг, цялата "бизнес идея-култура" един на друг. И да се чудим,защо не се променяме и какво толкова ни пречи.... 

А де просто бизнес, а. Нищо лично. Буквално са успели да измислят метод за канализиране на пакети от съгласия, чисто физически. П. С не съм сиг, че го осъзнават. 

Въпрос извън всичко. Другите в Игрите осъзнават ли, че живеят? Почнах да се чудя дали това е така. 

По този начин рамката егрегор-матрица се самопрезаписва от човек на човек с негово желание и съгласие. Буквално канализиране на пакет от информация, която да оформи Реалност. Game engineering madafacka, bro. 

Генерално Корпорацията в един момент от своето мултиразвитие е открила протокола "аз съм/аз следвам примера на своите родители'. 

Това е основен постулат двигател в семейството на Корпорация и тяхната игра. 

В началото бе повторението! 

И то стана  тотално Клише! 

Да следваш нечий пример, не е нищо по- различно от това да копираш някого без да се питаш защо. Това е основна игра във Вселената на игрите. Дадени модели да бъдат копирани и имплементирани на всякъде. Просто така функционираме, като съзнание. Копираме себе си един друг. И Копираме свои особености един друг, защото просто са работещи. Аз споделям на теб своето откритие, ето ползвай го. 

Ползвайте бе, ползвайте нашата бизнес идея да сте ни продукт, ние черпим.

Това седи зад идеята искам да приличам на мама и тате, искам да следвам примера, да съм войник. Просто вид презапис на дадена идея. На  мултиниво. От тяло до Игри. От Слово до Физическо. 

Това и са ни интегрирали, когато са ни правили. Да презаписваме, идеите които те желаят и да ставаме идеите които те желаят. Но винаги има едно Но

Локалната Вселена вероятно и тя е поредното измислено от нас игрово клише.И в това се крие един от скритите и механизми.

Измислено от Нас

Вселената си е поредното Клише и повторение ,но със нотка нюанс на магия.

Дотакава степен сме си втълпили,че Вселената е нещо различно от нас самите,просто защото сме забравили.Та нали ние сме създали всичко.Как нещо което ти си създал няма да Е част от теб.Не ти да си част от него.Вселената е част от нас,ние НЕ сме част от Локалната ни Вселена,тя е Част от нас и за това и тя е такова клише и Повторение ( само осем часа учим,само осем часа спим ,а в останалите осем държим дедовия).

За това и вселената ни се базира на повторението,защото тя е Повторение,направо си е клише до припадък.

Щом е повторение,какво ще повтаря?

Е те,много ясно ,че Нас.Повтаря нас,какъвто си отвътре е такава Вселена живееш.И няма измъкване,не от Играта ,а от теб Самия ( Не си сам,ама и не точно хахах).

Явно това сме открили,че този принцип на повтаряемост и Клишеизъм е най-трудната ни игра,но и най ФОРМИращата.Повторението и клишето е нищо повече от Изначалната ни Форма.Някъде много вътре в нас ,ние сме този принцип.

И този.принцип явно е един от основните,които ни задържат въобще във Форма.Един безкраен loop.Каквото е вътре,това е и вънка.

Клише до припадък.

Толкова пластове сме.разкрили с различните си Игри,че накрая сме стигнали до това да разберем,че сами сме и Причината и Следствието и някакъя тотален садизъм и Усилие и Упоритост ние накарало да boostнем това Клише,не като Въртележка ,ми като центруфуга Може би и за това казваме любимата фраза живота е Цирк.А цирка е чиста повтаряемост и трикове. Влакчета Игри в едно Безкрайно Клише.

Най големия плюс е състоянието като си на Земята,като Храм е .Ако можеш да се възползваш от това :)

Искали сме да избягаме от горните свръхвъртележки,защото просто те тея Клишета мултиплътностни,просто са ни въртели с ебаси скоростта.

Всеки е добър в Творението,но колко могат да работят и да имат семейства и деца?

И както винаги ,то ни е заложено и сме се пристрастили към Земното Клише.

Просто самата честота на Творението е Повторение.Както когато умреш честотно се пробват да те рециклират ,така и тази Игра честотно се пробва да те хване в Механиката си и това е Нормално,няма конфликт в това.

Едва когато няма ,какво да Репликираш и си просто Пространство, едва тогава цикъла приключва.

Защото просто не е започвал.

И в Началото бе просто Пространство.

Раждайки се ти си просто Пространство,което априори започваш да пълниш.Защото просто обичаш да си клише.

И това е най задния пласт на този живот.Началното пространство.

Състоянието на детето било начина да си само Началото, казват старите хора.Но  на някой от нас децата ни са доста ревливи и мързеливи ,ама много. Вижте покрай вас бебетата колко много плачат и си представете всичко това години наред събирано, каква голяма спирачка е на процеса.Стигнеш ли до детето в теб не означава ,че просто хоп и нещата стават,стават,но детето има такъв голям емоционален багаж изтъкан от много микроревящи травмички на неприязън към живота и малки родителски постулатчета,че изглежда като поле без изход.Но там е Приключението.Това е хем най-лесното и приятно нещо да си дете,хем най-трудното.Защото си реагирал толкова много с травми,на нежеланието си за реализъм и каквото ти е побрал ума,че това наистина е спирачка.Ако едно дете е завършено ,то тялото му наистина е като на дете.И там е трудността ти чисто физически да станеш дете.Детето е нашата мета травма и волята събрана в едно.Защото между печата на травмата и волята ,като идея няма нищо различно ,те са едно и също нещо на една монета.В травмата се крие волята.Но детето е с толкова неприязън към живота вътрешно,че това е един наистина труден праг,който има преминаване Реално.За това и китайците са добри ,в своите открития,защото те буквално подтикват това да станеш Дете и Воля и още куп произхождащи качества на тези идеи.За да успееш да се завърнеш в Началото. 

И Началото само Дава

 

Ще го кажа кратко точно и ясно.Хората като хора не желаем да бъдем обичани и там се крие голямата тежест в нас на тъга и самота.Хората искаме просто да обичаме.Искаме просто  да даваме ,това което сме.Защото даването ни завръща към Началото.Ти не искаш ,човека до теб да те обича,ти искаш да даваш Себе си на него.Да споделяш с него твоята Любов и в това се крие тази болка,че рядко се откриват подходящи хора на които да даваш от себе си PrimaЛюбов и те просто да я Приемат без да съдят.Даването съдържа в себе си идеята за приемане,защото като даваш,това което даваш се приема от някого.Защото се достига до там,че ти искаш да дадеш на някого,това което си . 

Всичко което попиеш ,като дете тогава те определя до такава степен,че дава ритъм на Живота ти след това.

Бебетата докато станат полу деца до около 3 4 буквално попиваме всичко.

Имам спомени как прохождам и съм хем човека хем.Духа ( Така нареченото Рсв) Хем зная ,че съм дете и се уча да ходя,хем съм Потока.

За това точно тази родителска честота на детето до 3 4 годишна възраст е от голямо значение

Защото просто ние попиваме,това което е Реалността покрай нас и ставаме нея.

Или си подсъзнанието с целия Багаж или си просто едно Пространство.

Днк е същото нещо,честотно мултиизмерно повторение. Преживяваш,вече готови пространства пълни с нечии други преживявания.И ставаш тях,вид осъзнаване е.

Ти буквално преживяваш баща си и майка си и предците си.Ако си малко по осъзнат можеш да видиш буквално как начина по който реагираш е като видео на Баща ти или Майка ти или някой от рода ти или команди за контрол

На моменти усещам цялото същество на баща си и ,че това са негови реакции и начини на поведение.Защото буквално това е той . Ти не приличаш на предците си ,ти буквално си тях и просто репликираш несъзнателно реакциите или действията им.Като на видео игра тръгва ти видео,но докато усетиш,че е видео трябва време и повторяемост.

Платформата на Повторението

Освен ,че сме Платформа на Въображението сме и платформа на повторението.

Явно в един момент сме осъзнали,че чрез повторение ,може да разкриваш различните пластове.И това са Игрите,които играем.Пластове на самите нас, нашите качества и форми.

За това и толкова повтаряме тук себе си,защото просто искаме да преразгледаме в забрава себе си,квадрилиони пъти,докато научим механиката която ни държи в плен.И това са просто наши качества и форми с които сме се появили.Щом ги играем и преживяваме просто те са били част от нас,като ДНК от самото Начало или като част от Нас от друга още по древна игра от преди Творението.Просто сме се появили така и сме търсили начини да успеем да сме просто Просто пространство.Вътрешно ни е заложено да се слеем с Живота,а не само с Повторението.

Така работи Клишето и повтаряемостта в Пространството.

Репликираш това което си тогава.

Това е и началото на подсъзнанието.

Явно оправяне няма.

И в това е магията на Живота тук.

От нас зависи,в какво ще сме в ритъм.С клишето и само с клишето.

Или с Началото и клишето в него.

Клишето е част от това,което е преди него,тоест Началото на този loop.

И това просто Пространство.

Така наречената Радост,Любов екстаз на Живота е просто състояние на Пространство,нищо повече.

Wanna be the story or the Space of the Story.

В това и се състои Заключението ми.Просто Пространство.

И в края пак е Началото.