20170623

Писмен комикс.Потъване в настоящия момент

С тази публикация започва един нов етап от моето  лично творчество и моята връзка със себе си.Един чист етап, който в публикацията ще е показана частично, но реално творчеството ми се разширява.Разширява се не само с целта си, но и се ефекта от него.Ще вмествам писменно закодирано творчество, за което ще давам кода на разчитане в края на писменното творчество.Целта на творчеството е метафорически израз на основни етапи или израз на наблюдения, но в този израз са заложени две вътрешни цели, докосване до личното същество на читателя и развиването и овладяването на балансираните емоциите такива каквито са .Творчеството ще е смес от различни видове емоции , за да се получи балансираната емоция..Най добрия начин да бъде докоснато личното същество, това е емоцията и метафората.Метафората представлява абстрактното флуидното представяне на реалността такава каквато е , а емоцията е просто език на общуване и създава дълбочина на картината на метафората.Творчеството ще е част от статиите за потъване в настоящия момент, защото в настоящия момент връзката със себе си е най силна тогава всичко е възможно и съществува една безлимитност и безграничие.А четено на стихове , е като четенето на комикс има само един кадър , кадъра на написаното.И в този кадър всичко е възможно и архетипно всичко може да бъде представено.Писменното творчеството е много близко до въображението и се възприема чрез въображението.А въображението е мястото и онзи инструмент в който и чрез който всичко е възможно и невъзможността несъществува.
И така първото нещо ,което ще публикувам като творчество влиза в графата на писмен комикс , защото това е най доброто наименование , което мога да дам.Този писмен комикс е проводник , на моя личен поток и на моето разбиране за нещата, писменния комикс е индивидуално творчество.Към писменния комикс винаги може да бъде добавена картина и музика.И така първият писмен комикс това е (след прочитането на кода  на писменния комикс е желателно препрочитане за по дълбоко разбиране на написаното).
:



Оная старата къщурка

Не ти ли е писнало да живееш във старата къщурка
Която ти така обичаш, но отричаш че е стара
Повехтяла и събрала куп прах ,от годините живот във нея
От която виждаш просто страх, страх от това 
че си живял толкова години там,
А  гледал си шах, но без да го разбираш и си мислил ,
че успеха е в това да тренираш За победа, 
 но знам и ти го знаеш , някак вътрешно разбираш,
че привързал си се ти към Нея ,
оная стара къщурка и си мислиш ,като няма я ,
 ще запищя ,та аз градил съм толкова години
И поколения включени са в нейния строеж,
 на кой да вярвам ли ,на тях  или на себе си да се доверя 
,така и не разбрах да я разруша ли или не, да остана ли 
в оная,  старата къщурка ,така свикнал съм във нея да живея, 
не се чуди животът е така прост, като скок от някой  
 почти невидим там в нагорнището мост и 
просто хвърляш се , една крачка, 
 и после няма как ,някой да те смачка,
защото оная старата къщурка я забрави , 
още в момента на твоя скок,и разбра 
та това  е къща,  навид многовековна неразрушима , 
но след една граница мисловна ,къщата изчезва 
и появява се жилище, освежено, неостаряващо ,като вода,
 където поколения ги няма , има само  настояще и сега
 в миг изпари се  ,таз вечната тъга, че напуснал си 
,оная старата къщурка, където твоите предци градили я живели
 със неразрушими стени дебели , но достигнали отдавна ,
още като строили я ,своите предели
Със онея ограничаващи модели на строеж ,
която водата, кат къща няма ги ,  докато си в нея ,
всичко  неспирно тече  и рамката от оная старата къщурка 
,не само че ще спре ,а не е почвала
И гледам аз през твоите очи ,оная старата къщурка 
и вместо съвет ще помълча, защото тя твоя е или твоя беше аз не зная , 
ти сам открий го   там отвътре за себе си и
 направи го тихо преди да скочиш към безкрая.



Кода на метафорите 

"оная стара къщурка" - старите възприятия
"привързал си се ти към нея" привързването към старите възприятия 
"шаха и търсенето на победа" -разбирането на последователните , че играта трябва да се печели
"поколения включение са в нейния строеж" всички колективни разбирания натрупани до този момент и вградени в съзнанието чрез възпитанието , програми и импринти и днк командите и днк програмите
"животът е така прост"  истините и механика на творението,реалноста,играта е нещо са прости

 там в нагорнището мост - каменистия път на развитие
скока от моста -започващата връзка със себе си и развиване на пребиваване в личния поток и разрушаването на старите възприятия
" жилище като вода" -флуидните възприятия
"скочиш към безкрая" -пътя към търсенето на себе си, свързване с личния Поток,пътя към подобряване на връзката със себе си,пътят към разрушаването на старите възприятия и модели на поведение, пребиваване в настоящия момент.
"ограничаващи модели на строеж" - моделите на поведение и възприятие

Този комикс представлява разговор между себе си и себе си ,тоест разговора със Всичко,което си от по-висока плътност или В.А, но едновременно с това показва разговор между мен и читателя , между моето вътрешно същество и вътрешното същество на читателя.

За комуникация с мен относно писмения комикс или  някоя друга подобна тема  на този e-mail : selfresearcher555@gmail.com 


Завършвам с това,че за хубавото творчество винаги може да се отдели малко от свободното време , за да бъде изслушано.Защото истинското творчество, е проводник на истинската същност на твореца и то е  е цялостно само по себе си,защото твореца ,за да го сътвори се е слял със себе си и  е самоканализирал своя поток под някаква форма.За това и в края съм поместил този албум на Vangelis , защото той като творец без значение ,за кой играе, създава нещо цялостно и го изразява чрез музика.Ще отбележа само  ,че музиката е от преди близо 50 години правена електронно и е несравнима със сегашното ниво на музиката точно заради това ,че е цялостна .