"И в началото (е)бе Словото"
Библията
И в началото беше просто Пространство, което постоянно течеше и се самозапълваше и изпразваше (уж). И после то откри Словото или откри каквото откри..
Колко клиширано начало а? Ама с тотално клише започвам днешната тема, която ми се иска да изпиша. Вижте в Живота всичко е клиширано и аз съм поредното клише на Живота, защото просто възможността да открия нещо, което не е откривано е толкова минимална. Но мога да придам оттенък на нещо вече открито и то да се превърне в нещо Тотално ново, което не значи, че е откритие, но и значи. Може би единственото голямо откритие на това Сътворено е Словото? И всичко се базира на него. ( И беше) Една платформа на Словото.
Живота е бил открит от тези, които го живеят, някога си. Тоест ние. Не знам, кога точно сме открили, че живеем. И дали въобще хоп и някой в "Утробата" е казал, въй чуек ние живеем. Това е било първото откритие на жителите на тази Игра. Това е да откриеш първата си и "единствена" мета-травма.Един акт който травмира цяло Творение- да откриеш Словото или да откриеш,че си Слово. Въй чуек аз съм слово
Квадрилиони еони по-късно
"Бе словото" , това в какво време е? Било е, беше или сега е? Какво всъщност сме открили, началото, което е почнало и спряло и повече никога няма да го бъде. Един минал момент?
Или че сега е Началото и началото на началото е Словото? Какво всъщност значи в началото бе Словото. Някой лингвист да се включи в коментарите по долу и да сподели как той вижда, чисто граматично какво значи "бе Словото".
Когато сме открили, че сме Живи, дали сме осъзнали, че сме отделени и метатравмирани или просто напълно сме приели идеята за Играта-Живот,куту вселенски роботи, маняк. Дали сме си създали тежест, за да станем живи? Дали съзнателно сме станали Живи. Това ли е първия "свободен избор". Аз живея.
Въобще другите "Тетани" по-старите, те живеят ли?
Ето как едно осъзнаване създава тотално клише Игри наред, ето защо това да споделяш нещо вече открито за мен е абсолютно нормално. Ето защо целия Живот е Клише
И в Началото бе Клишето.
Вайръл Bibble
П. С също не знам граматично, времето на изречението. Пс.2 помагайте.
На това и се основава основната идея върху, която градя написаното. Иска ми се да споделя едно свое (пре)откритие, и да го преоткрием заедно в текста.
Какво въобще е общоприетото значение на думата Клише/Повторение?
Поразстърсих малко мързеливия си начин на откриване,като на всеки човек с корем/ или без мозък и видях в онлайн етимологичния речник.Няма да ви давам линк, да не би случайно да пуснете шкембе след мен. (П.с шкембето доказва , че Земята не е плоска) И оригиналното значение така както е създадена думата е цитирам по Памет “ Слово , което вече някой друг е изказал и се изказва повторно”.Което и беше за мен синхрона по темата ,която мисля.Че нещата се въртят около Словото,като елемент,даже думата повторение и клише означава повтаряне на Слово.Нали и от там е вече въпроса е какво е Слово.На който според мен най абстрактно може да се отговори вид Първоматерия с качества и преобразувания.Тоест това от което ние сме изградени като “Архесъщества” по Хъбардски казано Тетани.Ние сме изградени от Клише хаха , генерално казано или от състояние , което да ни прави Клише. Повторението е в основата на тази МетаИгра, това е явно основно качество и похват,които са се появили.Някаква много извратена според хората форма на забавление.Един от битовете на самото съзнание е Повторението и Словото като идея.
И в началото беше даването на Игри
ама и тфа доскуча да го еа
Докато в един ден,просто някой не изплю тази идея:
“И в Началото бе да приличаш на мама и тате!
Body Multidimentional Corporation DNA Bible”
Това е може би една от първите реплики, която става известна на едно новородено дете/играч,демек тамън се включваш в земния сървър.
Един от първите постулати, с които сме "закърмени". "(кърма, демек ни дава посоката) ". Много приличаш на мама и тате, да знаеш и една лелка те целува по бузата. И това е клише и то външно "инсталирано".
Това е тригера, който се ползва чисто генетично и "психично" да активира презаписа на гените на мама и тате техните, психични особенности и процеси, техните модели. Но защо така произлизат нещата и защо така са направени?
Когато корпорацията прави нашите тела, няма да визирам, кой кога и защо ги прави, а как функционира постулата "приличаш на мама и тате" и от къде идва.
Генезис
Всички колективно сме достигнали до идеята, че ние сме едно абсолютно Клише. Нашите тела са продукт на Корпоративни интереси. Това значи, че са произведени по протокол и следват стъпки в производството си. За запознатите с РВ протокола, ще отбележа, че произхода на идеята за протокол и действие по протокол е толкова древна, колкото и Законите на Вселената (п. С кои точно, моряци, алоууу??)
Както когато правиш рв сесия действаш по протокол. Така и когато инженираш тяло действаш по протокол (или не, по-скоро, точно ние сме следствие на едно извън протоколно действие). Следвайки протокол имаш "резултат в рамки". Всяка една добре структурирана организация, действа по протокол. Това е гаранция за успех. И аз също много уважавам и харесвам тази идея, и не защото това са рамки, а защото протокола е добре структуриран метод. А структурата, като идея е един от най успешните методи и действия във физическото пространство. То самата дума "структура в пространство" говори сама за себе си.
Когато са ни инженирали, по инфото което имам и съм достигнал, те са ни инженирали с готова технология с много древен произход, която е можела да "структурира" самото тяло. Тоест да пълни "структурата" и пространството на тази структура(тялото) с точно желани "данни". А. К. А ДНК.
Всяка корпорация се грижи за своя интерес. Това е основен протокол. А интереса е ние да бъдем продукт, който да генерира Печалба. Тоест тялото и неговата структура и ефекта от инженирането по протокол е Валутата. Ето ние правим раса, която да ни носи такъв и такъв Приход. В рамките на техния мироглед ние сме Валута. И по-скоро телата са валутата. А протокола за инжениране е Имане, цяло състояние да го ева.
Имайки протокол много добре можеш да предаваш знания "във времето" и епохите. Вид хак на циклите. Защото всичко е постоянно ново, но тук леко са успели да изкривят mainStream-a.
Познавайки протокола си и прилагайки го, се получава една рамкирана "Реалност-ситуация-игра". Тоест ти познаваш процеса на ниво тяло/психика и знаеш каква култура и митология да завъртиш (кралицата каза пълен напреддд) , за да ти върви бизнеса и да имаш приходи, нале.
И така в нашите тела е инсталиран един много прост Апарат за презапис на ДНК и ДНК на самото съзнание, а. К. А психични модели. Както всеки апарат, той приема, анализира, презаписва и предава информация. Нещо като много развит изкуствен интелект, който работи на ниво съзнание и на ниво съзнание на тялото и се активира с "гласова команда". За тях тази технология е все едно с гласова команда да пуснеш осветлението в стаята си. (Алекса направи ме като Мама,алекса не пускай порно с чичковци.За нас е "метафизика"
Апарат за презапис на ДНК
Този апарат приема и предава информация. Тоест приема сетивни сигнали и предава сетивна информация. Самото тяло като апарат действа на такъв принцип. Ще дам пример с рефлексната дъга. Самото тяло има рецептори да приема инфо от външната среда (дразнител) да обработи инфото (мозък) и да даде отговор, като команда към орган на тялото, за да реагира на дразнителя. Тоест коляното да се свие при удар с чукче. Това е базов механизъм. Тоест рецептора приема сетивна информация и предава сетивна информация. Биология за 7 клас.
На такъв принцип работи и този "апарат" в тяло/съзнанието. Приема сетивна информация, обработва я, и я предава на тялото, под формата на физически белези и репродукция на модели на съзнанието.
Тоест всеки път когато някой каже приличаш на мама и тате, реално активира една апликация на ниво тяло, която да презаписва външните и вътрешните белези на мама и тате и после те да се появяват на ниво тяло. Просто защото за това е сложен този апарат там. Да може бизнеса да върви. Да може да си предаваме един на друг, цялата "бизнес идея-култура" един на друг. И да се чудим,защо не се променяме и какво толкова ни пречи....
А де просто бизнес, а. Нищо лично. Буквално са успели да измислят метод за канализиране на пакети от съгласия, чисто физически. П. С не съм сиг, че го осъзнават.
Въпрос извън всичко. Другите в Игрите осъзнават ли, че живеят? Почнах да се чудя дали това е така.
По този начин рамката егрегор-матрица се самопрезаписва от човек на човек с негово желание и съгласие. Буквално канализиране на пакет от информация, която да оформи Реалност. Game engineering madafacka, bro.
Генерално Корпорацията в един момент от своето мултиразвитие е открила протокола "аз съм/аз следвам примера на своите родители'.
Това е основен постулат двигател в семейството на Корпорация и тяхната игра.
В началото бе повторението!
И то стана тотално Клише!
Да следваш нечий пример, не е нищо по- различно от това да копираш някого без да се питаш защо. Това е основна игра във Вселената на игрите. Дадени модели да бъдат копирани и имплементирани на всякъде. Просто така функционираме, като съзнание. Копираме себе си един друг. И Копираме свои особености един друг, защото просто са работещи. Аз споделям на теб своето откритие, ето ползвай го.
Ползвайте бе, ползвайте нашата бизнес идея да сте ни продукт, ние черпим.
Това седи зад идеята искам да приличам на мама и тате, искам да следвам примера, да съм войник. Просто вид презапис на дадена идея. На мултиниво. От тяло до Игри. От Слово до Физическо.
Това и са ни интегрирали, когато са ни правили. Да презаписваме, идеите които те желаят и да ставаме идеите които те желаят. Но винаги има едно Но
Локалната Вселена вероятно и тя е поредното измислено от нас игрово клише.И в това се крие един от скритите и механизми.
Измислено от Нас
Вселената си е поредното Клише и повторение ,но със нотка нюанс на магия.
Дотакава степен сме си втълпили,че Вселената е нещо различно от нас самите,просто защото сме забравили.Та нали ние сме създали всичко.Как нещо което ти си създал няма да Е част от теб.Не ти да си част от него.Вселената е част от нас,ние НЕ сме част от Локалната ни Вселена,тя е Част от нас и за това и тя е такова клише и Повторение ( само осем часа учим,само осем часа спим ,а в останалите осем държим дедовия).
За това и вселената ни се базира на повторението,защото тя е Повторение,направо си е клише до припадък.
Щом е повторение,какво ще повтаря?
Е те,много ясно ,че Нас.Повтаря нас,какъвто си отвътре е такава Вселена живееш.И няма измъкване,не от Играта ,а от теб Самия ( Не си сам,ама и не точно хахах).
Явно това сме открили,че този принцип на повтаряемост и Клишеизъм е най-трудната ни игра,но и най ФОРМИращата.Повторението и клишето е нищо повече от Изначалната ни Форма.Някъде много вътре в нас ,ние сме този принцип.
И този.принцип явно е един от основните,които ни задържат въобще във Форма.Един безкраен loop.Каквото е вътре,това е и вънка.
Клише до припадък.
Толкова пластове сме.разкрили с различните си Игри,че накрая сме стигнали до това да разберем,че сами сме и Причината и Следствието и някакъя тотален садизъм и Усилие и Упоритост ние накарало да boostнем това Клише,не като Въртележка ,ми като центруфуга Може би и за това казваме любимата фраза живота е Цирк.А цирка е чиста повтаряемост и трикове. Влакчета Игри в едно Безкрайно Клише.
Най големия плюс е състоянието като си на Земята,като Храм е .Ако можеш да се възползваш от това :)
Искали сме да избягаме от горните свръхвъртележки,защото просто те тея Клишета мултиплътностни,просто са ни въртели с ебаси скоростта.
Всеки е добър в Творението,но колко могат да работят и да имат семейства и деца?
И както винаги ,то ни е заложено и сме се пристрастили към Земното Клише.
Просто самата честота на Творението е Повторение.Както когато умреш честотно се пробват да те рециклират ,така и тази Игра честотно се пробва да те хване в Механиката си и това е Нормално,няма конфликт в това.
Едва когато няма ,какво да Репликираш и си просто Пространство, едва тогава цикъла приключва.
Защото просто не е започвал.
И в Началото бе просто Пространство.
Раждайки се ти си просто Пространство,което априори започваш да пълниш.Защото просто обичаш да си клише.
И това е най задния пласт на този живот.Началното пространство.
Състоянието на детето било начина да си само Началото, казват старите хора.Но на някой от нас децата ни са доста ревливи и мързеливи ,ама много. Вижте покрай вас бебетата колко много плачат и си представете всичко това години наред събирано, каква голяма спирачка е на процеса.Стигнеш ли до детето в теб не означава ,че просто хоп и нещата стават,стават,но детето има такъв голям емоционален багаж изтъкан от много микроревящи травмички на неприязън към живота и малки родителски постулатчета,че изглежда като поле без изход.Но там е Приключението.Това е хем най-лесното и приятно нещо да си дете,хем най-трудното.Защото си реагирал толкова много с травми,на нежеланието си за реализъм и каквото ти е побрал ума,че това наистина е спирачка.Ако едно дете е завършено ,то тялото му наистина е като на дете.И там е трудността ти чисто физически да станеш дете.Детето е нашата мета травма и волята събрана в едно.Защото между печата на травмата и волята ,като идея няма нищо различно ,те са едно и също нещо на една монета.В травмата се крие волята.Но детето е с толкова неприязън към живота вътрешно,че това е един наистина труден праг,който има преминаване Реално.За това и китайците са добри ,в своите открития,защото те буквално подтикват това да станеш Дете и Воля и още куп произхождащи качества на тези идеи.За да успееш да се завърнеш в Началото.
И Началото само Дава
Ще го кажа кратко точно и ясно.Хората като хора не желаем да бъдем обичани и там се крие голямата тежест в нас на тъга и самота.Хората искаме просто да обичаме.Искаме просто да даваме ,това което сме.Защото даването ни завръща към Началото.Ти не искаш ,човека до теб да те обича,ти искаш да даваш Себе си на него.Да споделяш с него твоята Любов и в това се крие тази болка,че рядко се откриват подходящи хора на които да даваш от себе си PrimaЛюбов и те просто да я Приемат без да съдят.Даването съдържа в себе си идеята за приемане,защото като даваш,това което даваш се приема от някого.Защото се достига до там,че ти искаш да дадеш на някого,това което си .
Всичко което попиеш ,като дете тогава те определя до такава степен,че дава ритъм на Живота ти след това.
Бебетата докато станат полу деца до около 3 4 буквално попиваме всичко.
Имам спомени как прохождам и съм хем човека хем.Духа ( Така нареченото Рсв) Хем зная ,че съм дете и се уча да ходя,хем съм Потока.
За това точно тази родителска честота на детето до 3 4 годишна възраст е от голямо значение
Защото просто ние попиваме,това което е Реалността покрай нас и ставаме нея.
Или си подсъзнанието с целия Багаж или си просто едно Пространство.
Днк е същото нещо,честотно мултиизмерно повторение. Преживяваш,вече готови пространства пълни с нечии други преживявания.И ставаш тях,вид осъзнаване е.
Ти буквално преживяваш баща си и майка си и предците си.Ако си малко по осъзнат можеш да видиш буквално как начина по който реагираш е като видео на Баща ти или Майка ти или някой от рода ти или команди за контрол
На моменти усещам цялото същество на баща си и ,че това са негови реакции и начини на поведение.Защото буквално това е той . Ти не приличаш на предците си ,ти буквално си тях и просто репликираш несъзнателно реакциите или действията им.Като на видео игра тръгва ти видео,но докато усетиш,че е видео трябва време и повторяемост.
Платформата на Повторението
Освен ,че сме Платформа на Въображението сме и платформа на повторението.
Явно в един момент сме осъзнали,че чрез повторение ,може да разкриваш различните пластове.И това са Игрите,които играем.Пластове на самите нас, нашите качества и форми.
За това и толкова повтаряме тук себе си,защото просто искаме да преразгледаме в забрава себе си,квадрилиони пъти,докато научим механиката която ни държи в плен.И това са просто наши качества и форми с които сме се появили.Щом ги играем и преживяваме просто те са били част от нас,като ДНК от самото Начало или като част от Нас от друга още по древна игра от преди Творението.Просто сме се появили така и сме търсили начини да успеем да сме просто Просто пространство.Вътрешно ни е заложено да се слеем с Живота,а не само с Повторението.
Така работи Клишето и повтаряемостта в Пространството.
Репликираш това което си тогава.
Това е и началото на подсъзнанието.
Явно оправяне няма.
И в това е магията на Живота тук.
От нас зависи,в какво ще сме в ритъм.С клишето и само с клишето.
Или с Началото и клишето в него.
Клишето е част от това,което е преди него,тоест Началото на този loop.
И това просто Пространство.
Така наречената Радост,Любов екстаз на Живота е просто състояние на Пространство,нищо повече.
Wanna be the story or the Space of the Story.
В това и се състои Заключението ми.Просто Пространство.
И в края пак е Началото.
